Стоян Марков /Стенмарк/
АСКОП-2
Лентова подсистема
Настройка на дискова подсистема 200 МБ
 В разработката на космическата програма Буран учасваха машините на ЗИТ-София
ЕС 1703
EU 1703
1014 платка след спойка-вълна
1014 платка монтаж
IZOT 1014E цех настройка ЗИТ
ИЗОТ 1014Е
CAD/CAM на базата на ЕС 1054С
Данчо Добрев Индия 2
Данчо Добрев Индия 1
ЗИТ - в наши дни 2
ЗИТ - в наши дни 1
Цех Настройка - ЗИТ 7
Цех Настройка - ЗИТ 6
Цех Настройка - ЗИТ 5
Цех Настройка - ЗИТ 4
Цех Настройка - ЗИТ 3
Цех Настройка - ЗИТ 2
Цех Настройка - ЗИТ 1
Москва - Технически център
ЕС 1022 - Китай 4
ЕС 1022 - Китай 3
ЕС 1022 - Китай 2
ЕС 1022 - Китай 1
ЕС 1022 - Китай
Предаване на ключа
Цех БАН
Екип Индия
ЗИТ - 30 г.
ЗИТ - Химия
ЗИТ - Химия
ИЗОТ 1014 с 4 бр. матрични процесора
ЕС 1022 в Китае
Система ЕСТЕЛ
Dubna
ЗИТ 1035
служителки на ЗИТ
служителки на ЗИТ
Български

Завода за Изчислителна техника  е създаден по инициатива на проф. Иван Попов като следствие от Разпореждане 74 от 23 април 1966 г. на Министерски Съвет, което третира въпроси от изпълнение на договор с „Fujitsu“ гр. Кавaсаки-Япония за производство на процесор на базата на японски такъв с името „Facom 230-30“

Първоначалния замисъл е процесора да се произвежда в Завод „Елекроника“, но поради забавяне строителството на нови корпуси на този завод, се създава нов ЗИТ с временно седалище „Централен научен институт по комплексна автоматизация“ на „Горнобански път“. За директор на завода е назначен инж. Стоимен Христов, главен инженер – Иван Марангозов и заместник-директор по производството инж. Маргарит Маргаритов – работил на този пост до края на производството на големи изчислителни машини в България.

С полагането на основите при създаването на ЗИТ и ЦИИТ( централен институт за изчислителна техника), започва и набор на специалисти за изпълнение на задачите произтичащи от това. Сегашния „Технически университет“ – София с предишно наименование ВМЕИ „Ленин“ увеличава приема на бъдещите инженери по изчислителна техника, като към ЗИТ се преразпределят и млади инженери от специалностите „Радио и телевизия“ и „Съобщителна техника“. В първите  години – за да ускори набора на нужните специалисти, България, приема закон, който позволява на приетите младежи и бъдещи инженери да служат само 6 месеца редовна военна служба, като работят през това време и си спят в къщи.

За времето 1967-1991 г. в областта на изчислителната техника в България са работели над 400 000 научни работници, инженери и техически персонал, което е създало предпоставка за по-нататъшното развитие на технологиите в тази област. След 1991 г., с настъпването на демокрацията, се прекратяват преките инвестиции в тази област и се загубват пазари, носещи стокооборот, еквивалентен на 5 милиарда долара годишно.