Историческа хронология на Изчислителната Техника

Човечеството отдавна прави опити за построяване на изчислителни машини, които да заменят човека при пресмятане на големи масиви данни. За опитите можем да съдим само по останалите документи - ето някои факти за това:

Леонардо да Винчи(1452-1519) - намерени са ръкописи  със скици за маханично сумиращо устройство. При възпроизвеждането му от фирма IBM - се оказало напълно работоспособно.

Блез Паскал(1623-1662) - френски математик, който през 1641 г. конструира първата механична сумираща машина. На него е наречен много разпространения в днешно време език за програмиране "Pascal".

Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) - в 1674 г. прави първата механична машина, която правела четири аритметични действия.Измисля двоичната система.

Чарлз Бабидж - английски математик - през 1822 г. измислил механична изчислителна машина, смятаща с точност до шестия знак, която можела да смята прозводни от втори ред.

През 1833 г. Бабидж измисля механична сметачна машина с размерите на футболно игрище, която е почти  идеята за съвременен компютър. За първи път е показана идеята за ползване на предишните резултати от изчислението и циклично смятане, като метод в програмирането.Събирането и изваждането щяли да отнемат 3 секунди, а умножението и делението 2-3 минути.За съжаление не успява да го реализира, поради липса на финансиране.

Августа Ада(1816-1852) - единствената дъщеря на английския поет лорд Байрон, графиня на Лъвлейс е разработила програми, които управлявали сметачната машина на Бабидж и така станала първата програмистка. В нейна чест е кръстен програмния език ADA.Програмите са написани по времето, когато е работила като асистентка на Бабидж.

През 1829 г. Уилям Остин Бърт патентовал работеща пишеща машина, която имала недостатъка, че при бърз печат се заклинвали букви.

През 1844 г. Самюел Морз изобретява електрическия телеграф. Изобретението отнема 7 години от живота му. По азбуката на Морз изпраща първото съобщение между Вашингтон и Балтимор.

В същата година излиза труда на Джордж Бул, описващ основите на булевата алгебра, която по-късно широко се използва при писането на програми.

През 1874 г. се появява подредбата QWERTY, с което почнало и масовото производство на пишещи машини.

През 1876 г. Александър Бел изобретява телефона.

През 1889 г. Херман Холерит(фирма  CTR, която по-късно е преименована в IBM) прилага перфокарти при преброяването на населението на Америка. Обработката на предишното преброяване отнело 7 години. При това преброяване Холерит се справил за 6 седмици и преброил 62 млн. американци. Това се смята за звездния час на изчислителната техника.

 

През 1895 е изобретено радиото от Попов и Маркони. Пръв го изобретява Попов, но историята е дала славата на Маркони.

През 1904 г. английския физик Джон Амброз Флеминг, като изучава трудовете на Едисон открива диода. След 2 години американския изобретател Ли де Форест изобретява триода. После се се откриват тетрод, пентод и т.н. С тези открития фактически се открива елементната база, не само за бъдещите открития в радиото и телевизията, но и в изчислителната техника.

През 1907 г. петербургския учен Борис Розинг патентова електронно-лъчевата тръба. Негов асистент е бъдещия баща на телевизията Владимир Зворикин. По-късно, като питат Зворикин, кое е най-голямото изобретение, направено от него - той отговаря шеговито - копчето за изключване на телевизора.

През 1915 г. физика Менсън Бенедикс открил, че кристал на германии може да преобразува променливия ток в постоянен. Това е началото на развитето на транзисторите - елементна база и на съвременните електронни устройства.

През 1917 г. Карел Чапек измисля думата "Робот".

През 1924 г. компанията на Холерит CTR се преименува на IBM(International Business Machines). Рекламен девиз на фирмата става "Think". По късно Apple приема девиза "Think Different”.

През 1935 г. корпорацията IBM започва продажба на IBM 601 - машина на която аритметичното устройство е направено от релета. Машината можела да извършва операцията умножение за 1 секунда - революционно за времето си бързодействие. Това донася на машината огромна популярност и се продават повече от 1500 бр. В процеса на експлоатация е открита и първата грешка при изчисленията. В едно от релетата на машината прониква "bug( бубулечка)" и машината прави грешки, поради факта че бубулечката не позволява затварянето на веригата на релето. От там идва и съвременното понятие "дебъгване", т.е. - отстраняване на грешки(бубулечки) при настройката на съвременните програми.

Пояснение: Изчислителните машини са построени на употребата на двоичен код - т.е - ползват се само две числа - 0 и 1. Така логическите операции могат да се изпълняват дори от релета, които имат тези две състояния - затворен контакт на релето е 1, а отворен 0.

От 1937 до 1953 г. се произвежда първото поколение електронни изчислителни машини. Характерно е, че машините имат внушителни размери и са тясно специализирани. Програмирането им било много трудно, тъй като програмите се пишели директно на машинен език. Хардуера бил на електронни лампи и релета, а паметта на магнитни барабани.

През 1937 г. Алан Тюринг издава научен труд, решаващ редица математически проблеми при построяването на изчислителни машини - т.е. компютри.Появява се понятието "Машина на Тюринг".

В същата година Джон Атанасов разработва принципите на работа на първия електронно-цифров компютър.

През 1938 г.Уилям Хюлет и Дейвид Пакард създават компанията "Hewlett-Packard" в частен гараж. Последователността на фамилиите за името на фирмата става с хвърляне на монета.

В същата година Клод Шенон завършва труда си за използване на булевата алгебра в изчислителните машини.

През 1939 г. Konrad Zuse създава електромеханичен компютър Z3, който бил подобрен модел на преди-това създадения  от него Z1.

През същата година става първото "хакване" - поляка Мариан Ржевски разработва "Бомба" - машина използваща електромеханична логика, която има за цел да разбие кода на немската цифрова машина "Енигма". През 1940 г. Ржевски отива в Англия и работи заедно с Алан Тюринг по усъвършенстван модел на "Бомбата".

През 1939 г. Джон Атанасов и Клифърд Бери  започват построяването на  първият компютър, използващ вакуумни лампи (ABC - Атанасов Бери компютър), който е унищожен по време на втората световна война, но по-късно през 1997 г. е възстановен и изложен в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова.

През 1940 се демонстрира първата мрежа от Стибитц. Той показва управление на калкулатор по телетайп.

През 1941 година компютъра на Джон Атанасов и Бери е готов и те демонстрират решаването на 29 уравнения с 29 неизвестни за един час. Предишния рекорд бил 381 часа.

През 1943 г. Макс Нюман и Вин Уилямс в Блетчли Парк завършват машина за разбиване на кода на новите германски шифри по кодовото наименование "Риба".

По същото време IBM построяват изчислителната машина Mark I. Машината била дълга 15 метра, тежала 15 тона и имала 750 000 части. Действие умножение с тази машина ставало за 1 секунда. Тогавашния президент на IBM - Томас Уотсън казва "Аз мисля, че в света има търсене за около 5 такива машини"

През 1944 г. Томи Флауър прави електронен вариант на "Риба" - "Колос". С нейна помощ се правело дешифриране на нарежданията на немското командване и това помогнало на съюзниците да водят успешни военни действия и били спасени много човешки животи. Машината "Колос", работеща в "Блечли парк" била голяма военна тайна и в края на войната се унищожава. По-късно се реконструира и излага в музейната експозиция.

През 1945 - Томас, Екерт и фон Нойман завършват изцяло електронната изчислителна машина "ENIAC"(Electronic Numerical Integrator and Computer). Машината имала 18 000 вакуумни лампи и повече от 80 000 други компоненти, тегло над 30 тона и се разполагала на площ от 300 кв. м. Консумирала около 200 кВ енергия. Тактова честота 100 KHz. Въвеждането на програмите ставало с превключватели и една програма се въвеждала за около седмица. За ефектност при демонстрацията и сложили множество разноцветни лампи. Тази практика останала и за по-късните модели.

ENIAC бил 1000 пъти по-бърз от Mark-1 и правел 300 операции за секунда.

През 1947 г. инженерите от Bell Labs Уилям Шокли, Джон Бардин и Уолтър Бретън изобретяват транзистора.

След 9 години са наградени с Нобелова награда, която си разделят (нобеловата награда е равностойността на един милион долара към момента на получаване).

В същата година Норберт Винер въвежда термина "кибернетика".

През 1948 г. корпорацията IBM представя електронен калкулатор IBM-604, която за вход и изход използвала перфокарти.

През 1949 г. се произвежда първия военен компютър - BINAC. По този повод списание "Popular Mechanics" казва: "В бъдеще може да се появят компютри с тегло по-малко от тон и половина"

През 1951 г. Екърт и Моукли построяват компютъра "UNIVAC"(Universal Automatic Computer) за фирмата "Remigton Rand". Това бил и първия търговски компютър с цена един милион долара. От него са продадени общо 40 бр.

През 1954 г. се появяват първите матрични принтери и прототип на първия уинчестер-диск "IBM 305 RAMAC". Започва производството на второ поколение компютри(1955-1962) г.

През 1955 г. се произвежда първата изчислителна машина на транзистори "TRIDAC".

Ражда се Бил Гейтс.

През 1956 г. IBM произвежда първия си комерсиален твърд диск.

През 1957 г. служител на IBM създава езика за програмиране FORTRAN .

Кен Олсен и Халан Андерсон създават  Digital Equipment Corp (DEC).

През 1958 г. се появява езика за програмиране ALGOL(Algorithmic Oriented Language).

Джек Килби - "Texas Instruments" и Роберт Нойс - "Fairchild Semiconductor" независимо един от друг изобретяват интегралната схема. В "Bell Labs" произвеждат първия модем с бързодействие 300 бода за секунда. По света работят около 2500 компютъра.

През 1959 г. Джон мак Карти създава езика за програмиране "LISP" - език за изкуствен интелект. По това време имало вече над 200 различни езици за програмиране.

IBM създава първата си изчислителна  машина "IBM 7090" - базирана изцяло на транзистори.

е първата копирна машина на пазара.

През 1960 г. DEC пуска в продажба първия търговски миникомпютър - PDP-1 с много малки размери за времето си - колкото автомобил.

IBM създава езика за програмиране PL-1. По света вече има около 6000 изчислителни машини.

Започва производството на трето поколение изчислителни машини (1963-1971) г. За първи път в този период започва прилагането на интегрални схеми при производството на компютри.

Започва изграждането на суперкомпютри, ползващи паралелизъм при изчисленията.

През 1961 г. в България започва да се строи изчислителна машина на лампи от Българска Академия на Науките и след построяването и през 1963 г. я наричат "Витоша".

През 1962 г. е построен първия Български завод за компютърна техника - "Електроника" в София.

През 1963 г. Америаканският институт за стандарти приема кодировката ASKII.

В Англия Университета на Манчестър пуска в действие първия супер-компютър Атлас.

През 1964 г. Дъг Енгелбърд измисля и патентова мишката.

Control Data Corporation (CDC) пуска в действие най-бързия за времето супер-компютър CDC 6600, който остава такъв до 1969, когато го измества друг модел CDC 7600.

През 1965 г. Морис Уилкс почва да говори за кеш памет и начина и за ползване в изчислителните машини.

Гордан Мур дефинира Първи закон на Мур, според който "Броят транзистори на новите модели микропроцесори ще нараства приблизително два пъти на всеки 18-24 месеца".

Доналд Дейвис изобретява "комутацията на пакети".

DEC пуска на пaзара най-евтината мини-машина, струваща едва 18 000 USD.

Българското правителство, в лицето на чл. кор. Иван Попов започва преговори с японската фирма "Fujitsu - (Fuji Tsushinki Manufacturing Corporation)"

(Фуджи Телеком) за съвместно производство на 20 бр. изчислителни машини от серията "Facom 230", с цел да се построят изчислителни центрове за големите окръжни градове.

През 1967 г. е създаден ЦИИТ(Централен институт по Изчислителна Техника) и ЗИТ(Завод за Изчислителна Техника) и започва набирането на кадри за бъдещото производство.ВМЕИ(сегашния Технически Университет) увеличава броя на приетите студенти по специалност "Изчислителна Техника". Момчетата, приети в тази специалност служат 6 месеца в армията, вместо 2 години и три месеца, като само посещават занятия във военните поделения и си спят по домовете. Започва изпълнението на 5-годишното споразумение между България и "Fujitsu".

През 1967 г. в Америка се приема формата YYMMDD, която довежда до проблема 2000 г.

България започва да строи едновременно 9 завода в различни свои градове.Строителството продължава 3 години и през 1970-а всички новосъздадени заводи заработват с пълна мощност.

Навлизаме в златните десетилетия на Българската изчислителна техника.