Интервю с Проф. на БАН  Стоян Марков в областта на суперкомпютрите и  произвеждания в ЗИТ  - София Български суперкомпютър.

- През 1982 г. зам.-председателят на Академията на науките на СССР акад. Евгений Павлович Велихов ме запозна с директора на Института за космически изследвания на академията акад. Роалд Зиннурович Сагдеев. Той предложи да създадем съвместен колектив за проектиране на изчислителен комплекс с производителност над 100 милиона операции в секунда. През 1984 г. в България бе произведен първият комплекс с централна машина Изот 1014 и 10 матрични процесора ЕС 2706 с производителност 120 млн. операции в секунда. Главен конструктор на машината бе доц. Владимир Лазаров. Главен конструктор на матричните процесори бе доц. Пламен Даскалов. Аз бях главен конструктор на комплекса. Това бе първата и единствена високо производителна система, която се произвеждаше в СИВ.
От 1986 г. в СССР бяха доставени няколко такива системи. Най-мощната - с  десет матрични процесори, бе инсталирана в Института за космически изследвания в Москва. На нея бяха пресметнати няколко десетки траектории за влизане на космическите апарати „Вега-1” и „Вега-2” в опашката на Халеевата комета. Траекториите трябваше да се подберат така, че концентрацията на прах и частици да бъде минимална, за да не се надраскат обективите на телевизионните камери, защото европейският спътник Giotto, използван по същото време, “ослепя” и не можа да заснеме вътрешността на кометата.
На 12 октомври 1987 г. американското списание Aviation Week and Space Technology публикува следното съобщение: „Голям съветски компютър, използващ 10 паралелни процесора свързани към IBM – съвместима централна машина, влезе в действие в Института за космически изследвания на Академия на науките на СССР. Системата, която влезе в действие преди 6 седмици, има максимална производителност 120 млн. операции с плаваща запетая в секунда.Това ще даде
на института възможност да решава сложни теоретични и приложни проблеми, както и възможности за моделиране. Системата вече бе използвана за решаване на такива сложни проблеми като изследване на турболентни вихрови потоци.
Компютърът бе демонстриран на журналист от списанието по време на посещението му в Института за космически изследвания през последната седмица. Хардуерът е доставен от българския ИЗОТ, а софтуерът е разработен от Института за космически изследвания.”

По непотвърдена официално информация, комплексът е пресмятал в реално време траекторията на космическия кораб “Буран” при навлизането му в стратосферата и преминаването му от хиперзвукова към свръхзвукова скорост. За да намали скоростта си, корабът няколко пъти е влизал и излизал от стратосфера. Всеки път е трябвало да се преизчислява траекторията за кацане на
летището в Байкунур и да се направи корекция на ъгъла на атака и положението му в пространството преди поредното му влизане в стратосферата.