ЗИТ-151 е наименованието на първата промишлено произведена серия българска електронно изчислителна машина (ЕИМ). Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония. В ЗИТ се осъществяват само връзките между отделните контактни пера на платките с т. нар. метод "репинг". Тази технология премахва запояването и представлява плътно навиване с пистолет на проводник върху контактното изходно перо на куплунга за всяка платка. ЕИМ е изградена на базата на полупроводникови елементи - диоди и транзистори. До 1969 г. са произведени опитните образци, като е усвоено цялото производство по технологията на лиценза с внесени от Япония измервателни уреди, контролна и тестваща апаратура, градивни елементи и периферни устройства. При преминаване към производствена серия елементната база е заменена с българска - производство на Завода за полупроводници - Ботевград, а използваните магнитни материали са заменени с такива произвеждани в България и внос от ГДР.

Компютърна конфигурация     

• Операторски пулт с вход и изход на електрическа пишеща машина;
• Периферни входни устройства - четец на перфолента, четец на перфокарти;
• Изходни периферни устройства - перфоратор на перфокарти, перфоратор на перфолента, широк печат;
• Външни запаметяващи устройства - запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) (6 бр.);[1]
• Стандартна ЕИМ- Шкаф захранване, шкаф ЦПУ, шкаф магнитна памет (на ферити), шкаф управление на периферните устройства;
• Променливотоков стабилизатор на напрежение с мощност 25 kW.

Компютрите се произвеждат от 1967 до 1971 г. и са внедрени в териториални изчислителни центрове (ТИЦ). Проектът е ръководен от инженер Иван Марангозов.

Възможности на ЕИМ

ЗИТ 151 притежава качествата на лицензния компютър Facom 230-30. Като използва постигнатото с модела Facom 231, новият модел ЕИМ притежава по-високи възможности. Чрез функционални разширения се постига 10 пъти по-висока скорост на обработката на данни. За 10 разрядна дума е постигната средна скорост на аритметичните действия :

събиране - 58,3 μs

изваждане - 82,5 μs

умножение - 850 μs

При обработка на 10 разрядна дума с плаваща запетая са постигнати:

събиране - 150 μs

изваждане - 200 μs

умножение - 1400 μs

Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. [2], където har (hartley - хартли) е единица количество информация равна на log210 = 3,323 бита.

Производствено коопериране

Комплектуването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина "калаена вълна". Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини - Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма "Аритма". Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата "Хюлет пакард" (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.

Началото и развитието

С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на големи ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в ЗИТ се произвежда централният процесор ЕС 2020, системата ЕС 1020, както и окомплектовката за всички произвеждани ЕИМ в социалистическия лагер от ЕС от подсистеми за дискови запомнящи устройства (управление плюс 6 бр. запаметяващи устройства на магнитен диск (ЗУМД) - 7 Mb или 29 Mb)и подсистемите за запаметяващи устройства на магнитна лента (управляващите устройства плюс 6 бр. периферни запаметяващи устройства на магнитна лента ЗУМЛ)). В Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ. В гр. Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в социалистическия лагер. В Пазарджик в Завода за магнитни дискове се произвеждат прецизно изработените носители - дискови пакети за ЗУМД. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ. В Пловдив два завода - Завод за пишещи машини и Завод за запаметяващи устройства на магнитна лента (ЗУМЛ), произвеждат продукти, предназначени изключително за допълване листа на български периферни устройства включвани към изчислителните машини от единната система в СССР, Унгария (ЕС 1010), ГДР (Германска демократична република) (ЕС 1040) и България (ЕС 1020).

Източници

1. ((en)) Компютърен музей. ЗУМЛ Fujitsu Facom 603B
2. ((en)) Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30

  3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%98%D0%A2-151