АСКОП

АСКОП-2

За първи път в България през 197X г., ЗИТ разработи пропускна система АСКОП-1 и АСКОП-2 с Главен Конструктор Димитър Момчилов. В АСКОП-1 информацията за служителите се пазеше на перфокарта, а в АСКОП-2 на лична карта за всеки служител. Чрез пропускната система се следеше автоматично час на влизане и излизане на служителите.

Спомени на Димитър Момчилов за това време:

askop      АСКОП 1  и АСКОП 2 

Фотографиите са предоставени от
Димитър Момчилов

ЕС 5512

Лентова подсистема

Устройство за управление на магнитни ленти ЕС-5512

Приложение. Свързва селекторния канал на изчислителната машина с лентовите устройства.

Техническа характеристика. Предаването на данните между лентовото устройство и канала на централния процесор става на байтови блокове с минимална дължина 18 байта.

Фотографиите са предоставени от
ЗИТ Архив

Матричен процесор ЕС 2706

ИЗОТ 1014 с 4 бр. матрични процесора

ЕС 2706 е  Българска разработка и се произвеждаше в две модификации - с нтерфейс за машини от единната серия (ЕС) и мини машини (СМ). В някои области се ползваше и с IBM и PDP, тъй като е съвместим програмно  с AP 190 L на фирма FPS. В СССР се комплектоваше с Български и Руски машини. Основно се ползваше за многомашинни комлекси за научни изследвания, в космическите изследвания, в  нефтената промишленост за предварително локализиране на нефтени и газови находища по метода на "взривна вълна". Най-голям пазарен дял в продажбата на матрични процесори от страните, членки на СИВ има СССР.

Фотографиите са предоставени от
Иван Стамболийски

ЕС 8371

Система ЕСТЕЛ

ЕС 8371 е телекомуникационен процесор, произвеждан от ЗИТ-София и е предвестника на интернет. Предназначението му беше да предава данни между изчислителните центрове, оборудвани с големи изчислителни машини и да връзва отдалечени терминали и в по-късен етап персонални компютри към централизирани бази данни.

Фотографиите са предоставени от
Любомир Витанов и Венчо Велинов

ЗИТ 151

Перфокарти
Fujitsu Facom 230-30 в ЗИТ
Мултипроцесорна система

ЗИТ-151 е наименованието на първата промишлено произведена серия българска електронно изчислителна машина (ЕИМ). Произвежда се от Завода за изчислителна техника (ЗИТ) в София по лиценз на японската „Facom-230–30“ на фирмата „Фуджицу“. Внедряването ѝ за производство започва с обучение на специалисти, предоставяне на пълна производствена документация и готови комплекти компоненти и шкафове за монтаж доставени от Япония.

ЕС 1020Б

ЕС 1020 ЗИТ-София
ЕС 1020 в ЗИТ-София

Разработчици: Главен конструктор - Пржиялковский В.В. Заместник-главен конструктор - Смирнов Г.Д. Основни конструктори: Мальцев Н.А., Волков Л.И., Чалайдюк М.Ф., Качков В.П., Асцатуров Р.М.

Организация - разработчик - НИИЭВМ г. Минск. МРП СССР

Заводи-производители:

Мински завод ЕИМ им. Г.К, Орджоникидзе МРП СССР,

Брестски електромеханически завод МРП СССР,

Български завод ЗИТ г. София.

Година за край на разработката - 1971 год.

Година за начало на производството - 1971 год.

Фотографиите са предоставени от
ЗИТ Архив

ЕС 1035Б

Цех настройка Централен процесор
ЕС 1035 - Демонстрационен център в Москва
ZIT - 1035 setup

Технически характеристики:

    Производителност - 160 хил. операции в секунда по смес Гибсон-3.
    Пропускна способност на каналите - 1200 Кб/с.

    Заемана площ на основен комплект - 110 кв. метра.
    Работна температура на околната среда -  5-40°С.
    Мощност, употребявана от основен комплект -  40 кВ.

Фотографиите са предоставени от
Венчо Велинов и Георги Момчев

ЕС 1054С

CAD/CAM System
CAD-CAM system

ЕС 1054С се произвеждаше в ЗИТ-София, като клон в производството на минимашини. Аналогични машини с разностранно приложение се произвеждаха в завод "Електроника" - София. В страните от СИВ се комплектоваха и се продаваха като "ИЗОТ 1080С" и "ИЗОТ 1092С". Те бяха съвместими програмно с VAX 11/730 и VAX 11/750 съответно. Операционната система беше MOS VP. Допълнителни програмни пакети, които се предлагаха бяха SATURN, MARS ICAR, DIGSP-MM, MONA LIZA, COMPASS и др. Основна търговска организация, чрез която се продаваха беше ВТО  "ИЗОТИМПЕКС".

Фотографиите са предоставени от
Иван Стамболийски и Любомир Витанов